Истински приятели

В дълбоката зелена гора живеели две най-добри приятелчета – малкото лисиче Рижко и мечето Мъхчо. Те били неразделни и прекарвали дните си в игри и приключения. Една сутрин, докато обикаляли гората, двамата открили странна кутия, скрита под стар дънер. - Какво ли има вътре? прошепнало любопитното лисиче. - Може би съкровище! зарадвало се мечето.

Отворили кутията и вътре намерили купчина жълти монети, блестящи на слънчевата светлина. Очите им заблестели от вълнение. - Сега сме богати! извикал Рижко. - Но... чии ли са тези монети? замислено попитало Мъхчо. Двамата започнали да размишляват какво да направят с находката.

Докато размишлявали, наблизо се появила старата костенурка Торта, която била известна с мъдростта си. - Ей, младежи, открихте ли нещо? попитала тя с усмивка. - Не, нищо! бързо излъгало лисичето и закрило кутията с лапички. Мъхчо го погледнал изненадано, но останал тих. Лъжата на Рижко ги накарала да се почувстват неловко.

След като костенурката си тръгнала, мечето казало: - Рижко, това не беше честно. Може би тези монети са на някой друг и ги е изгубил. - Но ако ги върнем, ще останем с празни лапи! Нали искаш да имаме съкровище? настояло лисичето. Мъхчо се почувствал разкъсван между честността и изкушението.

Мъхчо взел решение и казал: - Предпочитам да съм честен, дори ако трябва да се разделя с нещо. - Но какво ще стане, ако никой не си ги потърси? запитал Рижко. - Тогава ще знаем, че сме направили правилното нещо. Мъхчо взел кутията и тръгнал към центъра на гората, където всички животни се събирали.

На поляната мечето обяснило какво са намерили. Оказало се, че монетите били на старата катерица Фифи, която ги събирала цяла година, за да помогне на семейството си през зимата. Тя толкова се зарадвала, че дарила Мъхчо и Рижко с по една златна монета за честността им. - Благодаря ви, че сте такива добри приятели, казала Фифи.

Рижко се почувствало засрамено. То разказало на Мъхчо как първо искало да скрие монетите, но осъзнало, че приятелството и честността са по-важни от всякакво съкровище. - Мъхчо, благодаря, че ми показа правилния път. Няма значение колко монети имам, важното е да имам честен и добър приятел като теб. Мъхчо го прегърнало топло.

Оттогава Рижко и Мъхчо продължили да бъдат неразделни, знаейки, че истинското богатство се крие в добротата и честността. А монетите винаги им напомняли за силата на честното сърце. Те продължили да играят и да се забавляват в гората, обогатени от своето ново преживяване. - Истинското съкровище е нашето приятелство, усмихнало се Рижко. - И честността, допълнило Мъхчо.